REVERSE Ltd.

Процедури  →  Дерматологични проблеми

Витилиго

От: 40 лв
Витилиго

Витилигото е хронично възпалително заболяване на кожата, което се наблюдава при под 1% от човешката популация. Проявява се в поява на изолирани или преливащи помежду си обезцветени петна, оформящи разнообразни светли фигури по кожната повърхност. Заболяването се развива като резултат от временно или пълно увреждане на меланоцитите (образуващите пигмента меланин клетки на кожата).

Причини за възникване на витилигото
Причините за поява на витилигото не са неизяснени напълно. Съществуват няколко теории за възникване и същността на заболяването. Поради честата му асоциация с други  автоимунни заболявания, то се приема като част от групата на автоимунните заболявания. Най-често асоциираните заболявания са захарен диабет, пернициозна анемия, хипертирeиоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата.

Приема се, че съществува генетично предразположение към поява на витилиго, което определя и по-голямата честота на заболяването в някои фамилии. Изолираните случаи на витилго, при които не се установяват родственици с прояви на болестта обаче не са редки. Подобно на други автоимунни заболявания, често се установяват стресови моменти като отключващ фактор за развитие на болестта.

Последните проучвания при пациенти с витилиго показват значението на оксидативния стрес на клетъчно ниво за възникване на болестта. Оксидативния стрес е свързан със свръхнатрупване на хидроген пероксид в кожата. Естествената защита на кожата от оксидиращите продукти е свързана с норманото функциониране на ензима каталаза, който осигурява разграждането на пероксида до вода и кислород. При висок процент от пацинтите с витилиго съществува дефект в производството на ензима каталаза. В резултат на това се натрупва хидроген пероксид в тъканите, като този процес е известен като „оксидативен стрес“. Съществува теория за отключване на антоимунен отговор спрямо оксидативния стрес. Избягването на свободните радикали и приемът на вещества с антиоксидантен ефект оказват  позитивен ефект върху заболяването.

Честота на заболяването
Витилигото се среща сред всички възрастови групи, но най-често се появява между 15-20 години, по-често при жени. Честотата на заболяването варира в различните части на света, като се отчитат между 0,1% до 4% честота в различните държави. Смята се, че витилигото е по-често сред жителите на Индия, Мексико и Япония.

Какви са проявите на болестта?
Началните изменения при витилиго са свързани с поява на единични по-светли от околната кожа петна. Те са добре отграничени от околната незасегната кожна повърхност. Най-често разположението им е в областта на лицето – около очите, устата и носа, периферните части на крайниците – пръстите на ръцете и краката, лакти и колене. Нерядко светли петна могат да бъдат открити и по кожата на гърдите при жените и гениталните области при двата пола. Измененията често са симетрични. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или генерализирано. Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес. Лишените от пигмент участъци на кожата са по-чувствителни на слънчеви лъчи.

Как се поставя диагнозата Витилиго?
Диагностиката на витилогото се базира на първо място на клиничната оценка на лекаря. Подробната анамнеза установява наличието на съпътстващи автоимунни заболявания или генетична предразположеност. При възможност е удачно да се направи кожна биопсия, която от една страна доказва морфологичните изменения в кожата, касаещи меланоцитите и тяхната функция, а от друга може да покаже наличието на имунокомпетентни клетки, сигнализиращи участието на имунната система в патологичния процес.

Какво е лечението на Витилиго?
Терапията на витилигото е придизвикателство пред всеки практикуващ дерматолог и често е свързано с много бавни и неубедителни резултати. Съществуват много терапевтични подходи, претендиращи да повлияват витилиго, но досега не е налична нито една такава, която безспорно да се справя с него. Ето защо при всеки случай се комбинират няколко подхода в опит да бъде спряна прогресията на болестта.

Съвременните концепции за терапия на витилиго включват няколко подхода: локална терапия, комбиниране на локална и фототерапия и изсветляване на незасегнати зони при много обширно разпространение на светлите петна.

  1. Локална терапия – Съществуват няколко групи медикаменти, които се прилагат в локалната терапия на витилиго – локални кортикостероиди, други локални противовъзпалителни кремове (калциневринови инхибитори) – такролимус и пимекролимус. Целта на тяхното приложение е потискане на възпалителната имунна реакция в ранните фази на заболяването. Тяхното приложение е адекватно в процеса на разширяване на петната, както и при началната им поява.
  2. Комбинирана фототерапия с локални или системни псоралени
    Псоралени (Пувален, Меладинин), с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с ултравиолетови А лъчи (т.нар. PUVA-терапия). Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по – малко от 20 % от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA- терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго. Противопоказани за PUVA лечение са деца, бременни, както и пациенти с тежки чернодробни, сърдечни и белодробни заболявания.
    Друго средство за светлинна терапия при витилиго са и тесновълнови UVB лъчи с дължина на вълната 311  nm или 308 nm.
  3. Лечение с антиоксиданти. През последните години антиоксидантите се приемат като основна стъпка в лечението на витилигото. Повлияването на оксидативния стрес води до подобряване на клиничната симптоматика – потискане прогресията на заболяването и дори репигментация на стабилното витилиго.
  4. Лазер-асистирано транс-дермално въвеждане на медикаменти. В последните няколко години все по-често се използват лазери или други технически устройства (като дермапен) за въвеждане в кожата на вещества с потенциален биологичен ефект в тъканите.
  5. Хирургичното лечение е все още в експериментален стадий (автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити).
  6. Депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.
  7. Козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на дехидрооскиацетонът– напр. "Витиколор", "Дермаколор". Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.
Споделете