REVERSE Ltd.

Процедури  →  Дерматологични проблеми

Розацея

От: 40 лв
Лечение на розацея

Розацеята е хронично-протичащо възпалително заболяване на кожата, което засяга основно лицето – бузи, чело и нос, и по рядко зоните на шия и деколте. Заболяването има хроничен ход с прогресиращ характер и появата и обострянето му се свързват с множество външни и вътрешни фактори.

Какви са причините за възникване на розацея
Причините за поява на розацея не са напълно изяснени. Смята се, че тя се появява при съчетание между няколко фактора, които водят до разгръщане на клиничните промени:

  1. Генетично предразположение
  2. При различни заболявания на вътрешните органи – заболявания на стомаха, сърдечно-съдовата система, щитовидната жлеза, нервно напрежение и др.
  3. Професионални фактори – при хора, работещи при неблагоприятни условия, свързани с излагане на топлина, студ, слънчева ексрозиция и др.
  4. Грешки в диетата – при прием на пикантни храни, горещи храни и напитки, алкохол
  5. Възрастово предразположение – особено при жени в менопауза
  6. Психологични фактори – стрес
  7. Неподходящи козметични средства
  8. Колонизация на космено-мастните фоликули с Демодекс фоликулорум

Клинично протичане
Розацеята засяга кожата на лицето, но могат да се наблюдават и форми, при които се ангажират деколтето и понякога шията. При рядко срещаните изцяло екстра-фациални форми е възможно поразяването на кожата на тяло и крайници, без да има засягане на лицето, което затруднява диагностиката. Характерно за заболяването най-често е симетричното разпространение на кожните изменения по лицето, които показват тенденция да се разширяват във времето.

Розацеята се среща при хора от двата пола, но по-често се наблюдава при жени на възраст между 30 и 50 години.

Характерните за розацеята изменения най-често са свързани с дифузно или ограничено зачервяване на кожата, на фона на което се наблюдават единични или множествени разширени фини капиляри, известни като телангиектазии.

Болестта протича в 4 форми, като е възможно както прехождането от една форма във друга, така и изолираното развитие само на една от тях.

  1. Еритематозна (телангиектатична) форма
    При тази форма най-често по кожата на засегнатите области са наблюдават множествени телангиектазии на фона на дифузно зачервяване. Тези изменения често са съпроводени с допълнително пристъпно зачервяване под въздействие на различни външни или вътрешни дразнители. Тези пристъпи са краткотрайни и са свързани с усещане за пламтене на кожата. Най-честите провокиращи и влошаващи фактори са топлинни въздействия (силна топлина, ярко слънце, охлаждане, консумация на топли храни и напитки, пикантни храни). В някои случаи моментното влошаване настъпва под влияние на консумация на алкохолни напитки, стрес или неподходяща козметика.
  1. Възпалителна (папуло-пустулозна) форма
    Възпалителната розацея се характеризира с поява на единични или множествени възпалени участъци на фона на зачервяване на кожата. Измененията по кожата могат да бъдат само уплътнения, но могат да се появят и гнойни връхчета, известни като „пустули“. В повечето случаи тези изменения не са съпроводени със субективни усещания или има леко парене, но рядко е възможна и поява на сърбеж.
  1. Ринофима
    Тази форма обичайно се среща при мъже и е проявена с хиперплазия на мастните жлези в областта на носа или други централно-разположени лицеви области и последващо уплътняване на съединителната тъкан. Това води до разрастване и деформация на носа или други засегнати лицеви области.
  1. Розацея с очно засягане
    През последните години се наблюдават случаи на изолирано очно засягане, като е възможно както възпаление на мигления ръб, така и засягане на самите очни структури. Най-тежкото усложнение на очната розацея е розацейния кератит и иридоциклит, които могат да доведат до намаляване на зрението и рядко и до слепота. Розацеята на очите може да се развие изолирано или успоредно с кожното засягане. Това определя и изключителната важност на навременната дерматологичната диагноза, тъй като тя може да предотврати прогресията на очното засягане и съответните късни очни поражения.

Диагностика на розацея
Диагностицирането на розацеята е клинично и зависи в много голяма степен от опита на дерматолога. Важно е освен кожните прояви да се търси и очно засягане и при съмнение за ангажиране на очите да се проведе навременна консултация със специалист по очни болести. Само така може навреме да бъде установено очно засягане и да се предотвратят тежките очни усложнения.

Лечение на розацея
Лечението на розацеята най-общо може да бъде локално (с различни кремове, гелове и разтвори), системно (чрез прием на антибиотици или други антибактериални средства), което обичайно продължава няколко месеца и чрез различни лазерни системи. Важно е освен подбора на подходяща терапия да се препоръча режим с ограничаване на провокиращите средства.

Най-общо стратегията за справяне с розацея включва следните етапи:

  1. Назначаване на локална или системна терапия, според тежестта на заболяването
  2. Ограничаване на провокиращите или обострящи фактори – намаляване излягането на действието на топлинни въздействия, горещи и пикантни храни и напитки, избягване на агресивна козметика
  3. Ограничаване излагането на слънце – чрез подходящи слънцезащитни средства и чрез избягване излагането на слънце
  4. Диагностика и при необходимост лечение на съпътстващите заболявания – навременно лечение на стомашни заболявания, болести на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови заболявания и др.
  5. Лечение на демодекс фоликулорум (при доказването му)

Изборът на подходяща схема за терапия зависи най-вече от клиничния вариант на заболяването, но трябва да се вземе предвид и общото състояние на човек и риска от странични ефекти на прилаганите медикаменти.

Локалната терапия се прилага при първите две форми на заболяването – еритематозната и възпалителната. Най-често прилагани са медикаменти с анти-инфекциозен ефект – Metronidazol, Ivermectin, Erythromicin и др. Безспорно място в локалната терапия имат противовъзпалителните средства азелаиновата киселина, пимекролимус и такролимус и др. При превалиране на съдовите промени и пристъпно зачервяване може да се приложи и съвременния медикамент Brimonidine, който временно ограничава зачервяването на кожата.

Системната терапия се предвижда както при начално по-тежки пристъпи на болестта, така и при липса на повлияване от приложената в началото локална терапия. В тези случаи се прилагат анти-инфекциозни средства – орални тетрациклини, макролиди или метронидазол или ароматни ретиноиди. Терапията продължава 1-3 и в редки случаи повече месеци.

Системна терапия се прилага винаги, когато има очно засягане.

При установяване на ринофима винаги се препоръчва лазерна терапия на розацея. Чрез нея се обработват хиперплазиралите тъкани и се намалява тяхното разрастване.

Лазерна терапия се прилага още при дифузно зачервяване на кожата и при наличие на разширени капиляри по лицето. Възможно е различни лазерни системи да бъдат приложени и като противовъзпалителни средства. Така се намалява необходимостта от системна терапия.

Успоредно с медикаментозната терапия и подходящия режим на живот е добре да се подбере и подходяща козметична грижа. Кремовете и почистващите средства трябва да бъдат максимално щадящи – да не съдържат алкохоли, етерични масла и други дразнещи кожата съставки.

Споделете