За първи път чух идеята за дистантни медицински консултации през 1997 година. Тогава това звучеше като научната фантастика. Проекти, които осигуряваха подобни консултации в тези години, се използваха за осигуряване на специализирана медицинска помощ в много отдалечени райони на света, в които беше невъзможно изпращането на специалист. В страни като Танзания, Конго и други африкански държави, в които като даденост липсваха специалисти-дерматолози, единственият начин за предлагане на специализирана медицинска помощ бяха единствено подобни проекти. Те разбира се изискваха значително финансиране, организационни и кадрови ресурси, които бяха насочени за осигуряване на подобна липсваща здравна грижа в много отдалечени райони на света. Нивото на развитие на електрониката, дигиталните комуникации и познанията ни не позволяваха да мислим за рутинно-приложими в ежедневната ни практика проекти в тази насока.
Днес, 23 години по-късно
Свидетели сме на началото на глобална смяна в парадигмата на предоставянето на доболнична медицинска помощ.
С навлизането на дигиталните комуникационни канали и утвърждаването им като един от основните начини за общуване между хората, телемедицината става все по-реална алтернатива за предоставяне на медицинска помощ. Усъвършенстването на технологиите, от друга страна, направи възможно разменянето на образи. Така всеки новопоявил се обрив по кожата може да бъде консултиран посредством изпращането на прецизни снимки до лекуващия дерматолог в рамките на минути.
Концепцията за телемедицина се развива през последните 30 години и бавно, но стабилно набира последователи в различни медицински специалности. През последните 3-4 годиин все по-често лекарите и пациентите прибягват към възможността да направят медицинска консултация от разстояние, като използват както платформите за неформално общуване, така и такива, които са създадени само с цел медицински консултации.
Платформите, които работят в България
През 2017-2018 година се заговори за защита на личните данни, което бързо доведе до промяна в законодателството. Това наложи известни ограничения в ползването на масовите комуникационни канали за целите на медицински консултации. Платформи като Viber, What’s up, Messenger на Facebook и др. в продължение на няколко години бяха ползвани за размяна на медицински данни и получаване на адекватни медицински консултации. След приемане на GDPR-законодателството използването на тези платформи става все по-проблемно, те не предоставят възможност за гарантиране на конфиденциалност на личната и медицинска информация.
Това наложи разработването и въвеждането в практиката на лекарите на специфични софтуерни решения, които, от една страна, да дадат възможност за безопасен пренос на медицински данни между лекар и пациент, а от друга, да свърже лесно тези две групи и да е достатъчно лесна за използване от двете страни. В различните държави се появиха разнообразни дигитални канали за решения на този проблем. В България има няколко платформи, които улесняват комуникацията между лекар и пациент и създават надеждна и безопасна електронна среда за медицински консултации. Такива са платформите https://www.healee.com/bg и https://drhealthyco.com/. Чрез тях пациентите могат да намерят лекари от различни медицински специалности, да получат навременна консултация, при гарантирана защита на личните данни на пациента.
Новото нормално или дигитализация по време на Ковид – плюсове и минуси
Тук идва ред да кажем няколко думи за изолацията и КОВИД и за необходимостта част от консултациите да минат дистанционно.
Като дерматолог аз не мога да не споделя своето виждане относно възможностите на съвременната клинична телемедицина. Дерматологията е образна специалност, която „чете“ видимите промени върху повърхността на тялото. Това ни позволява да предложим сравнително адекватни консултации на хората, които имат видим промени върху повърхността на кожата. Така за минути е възможно даден обрив да получи диагноза, да се предпише точно и навременно лечение!
Важно е обаче да се има предвид, че в много случаи дистанционното консултиране не ни позволява да получим допълнителни характеристики на конкретния случай – степен на зачервяване на подуване, дълбочина на разраняване. Не е възможно да оценим увреждането на общото състояние на човек, да добием впечатление за температурата на тялото и др.
Най-съществените ограничения при дистанционното консултиране е свързано с оценка на образувания на повърхността на кожата – бенки, брадавици и други доброкачествени образувания. По време на консултацията в медицинската ни практика дерматолозите използваме уред, наречен дерматоскоп. Той ни позволява да направим максимално прецизна клинична оценка на кожата. Дистантната консултация има подобни ограничения. Ето защо е възможно при консултация в електронна среда да бъдете насочени към лична консултация с дерматолог с оглед уточняване на характера на заболяването и образувания и максимално прецизно справяне с проблема върху кожата.
При всички положения, с всички плюсове и минуси, добре е, че имаме на своя страна възможността за телемедицина у нас.
Д-р Росица Денчева
Специалист по дерматология и венерология
