Клиника Reverse

Психозата „Презапасяване и прием на лекарства“ по време на пандемия и как реагира кожата ни на нея?

Отговаря д-р Деница Желева 

Последните няколко седмици сме свидетели на непрестанен наплив от хора пред аптеките и увеличен брой онлайн поръчки към различни фирми , които предлагат хранителни добавки – имуностимулатори, витамини и други. Неконтролираният прием на нестероидни противозъзпалителни средства, болкоуспокояващи, антибиотици и други е нещо, което се счита за нормално в нашата страна. Много често дори, приемът на лекарства като аспирин, аналгин и витамин Ц се пропуска да се сподели с лекуващия лекар, защото пациентите явно не ги считат за медикаменти. От друга страна, поради спазването на социална изолация, в момента често лекарите лекуват и предписват медикаменти по телефона или през онлайн платформи за консултация. Всичко това очаквано ще доведе до увеличаване на случаите с усложнения вследствие на приема на лекарства. Нежеланите кожни реакции към медикаментите, наричани лекарствени дерматози, нарастват ежедневно в целия свят. Това са и най-често срещаните нежелани лекаствени реакции (около 30-45%) и отговорни за около 2% от хоспитализациите. Те варират от ограничени по площ екземни кожни провяви до тежки, животозастрашаващи състояния като токсичната епидермална некролиза. Основните рискови фактори са: женски пол, лечение с множество медикаменти в един момент и често повтарящи се курсове, което е характерно за възрастта над 65 години. Повишен риск се установява и при имуносупресирани пациенти и такива с автоимунни заболявания.

При съмнение за заболяване на кожата, предизвикано от прием на медикамент, е предизвикателство за всеки лекар да събере достатъчна информация за всички приемани лекарства, особено в състояние на пандемия. Тя трябва да се интерпретира през призмата на цялата медицинска документация на пациента, за да се установи най-вероятният медикамент, довел до развитие на едно или друго остро състояние. Друг важен момент и задължение на лекаря е съобщаването на нежеланата лекарствена реакция в Центъра за лекарствена безопасност към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

Разделяме реакциите на тежко и леко-протичащи състояния.

Макуло – папулозни обриви(лакарствени екзантеми, drug rash)

Eритемо- макуло-папулозните обриви са най често срещаните леко-протичащи лекарствено-индуцирани ерупции. Те съставляват от 50% до 95% от лекарствените реакции. Обривът се появява средно десет дни (от 5 до 21 дни) след въвеждането на медикамента, като този период е по-кратък, в случай на повторно приложение. 

Таблица 3. Макулопапулозни екзантеми – клинични варианти

Клиничен вариант

Лекарства

Особености

Морбилиформени

Пеницилини, цефалоцпорини и др.

Ампицилиновите екзантеми са късни, не са придружени от сърбеж. Имат склонност към спонатнно излекуване при спиране на лекрството. Патогенезата им не е изяснена.

Скарлатиниформени

Пеницилини, тетрациклини, барбитурати, хидантоини и др.

Ранни екзантеми

Рубеолиформени

Стрептомицин, сулфонамиди, фенотиазин и др

Често започват по лицето и постепенно генерализират. Понякога наподобяват себороиди

Кожните прояви са изключително разнообразни. Понякога обривите се придружават от повишена температура и общо неразположение. Най- честите причинители са пеницилиновите антибиотици: ампицилин, амоксицилин, полусинтетични пеницилини, цефалоспорини, карбамазепин, златни соли, сулфонамиди, нестероидни противовъзпалителни средства и др.

Тук е мястото да обърнем внимание, че всички нестероидни противо-възпалителни средства (като ибупрофен, кетопрофен, аспирин, мелоксикам, нимезолид и др.) също могат да тригерират сериозни кожни реакции. Много често се проявавят под формата на остра уртикария, васкулит и други кожни екзантеми с неспецифичен характер.

Фиксна еритема (Erythema fixum)

Фиксната еритема е кожно заболяване, което се характеризира с поява на локализирани обриви, на едно и също място от кожата, в резултат на приемане на някои медикаменти. Заболяването и последващите рецидиви се провокират единствено от прием на конкретното лекарство (най-често обезболяващи, сулфонамидни антибактериални лекарства, антибиотици и др). Измененията се локализират най – често по кожата на ръцете, лицето, краката и други. Лигавиците се засягат често –орална лигавица, полови органи и други.

Токсична епидермална некролиза (TEN). Stevens-Johnson syndrome (SJS)

Токсичната епидермална некролиза (ТЕN) и Stevens-Johnson syndrome (SJS) са животозастрашаващи състояния, най – често предизвикани от приема на медикаменти. Те се характеризират с некроза на кожата и свличане на епидермиса. Състоянието протича много бързо и едраматично по хода си. Токсичната епидермална некролиза засяга повече от 30% от кожата на тялото и протича много по-тежко от Stevens-Johnson syndrome, при който се уврежда по – малко от 10% от общата телесна повърхност.

Лекрства индуциращи развитието на TEN.

Антибиотици

сулфонамиди, пеницилини, цефалоспорини, хинолони, ванкомицин

Антиконвулсанти

фенитоин, карбамазепин, фенобарбитурати, валпроат, ламотригин

НСПВС

фенобутазон, пироксикам, аспирин, диклофенак

Антиретровирусни средства

невирапин, протезни инхибитори, абакарив

Противотуберкулозни средства

изониазид, етамбутол

Други

алопуринол, хлорокин

 

Заболяването започва с грипоподобно състояние с висока температура, последвано от появата на разранявания по лигавицата, засягащи най-малко 2 места (очи, нос, орална, анална и генитална лигавица) и зачервени обриви по кожата. Тези обриви бързо се сливат и обхващат големи площи, появяват се различно големи мехури и свличане на кожата, като след масивно изгаряне. Важно е да се знае, че това е живото-застрашаващо заболяване и ранното му установяване от е от решаващо значение за спасяване на живота на човек. Поставянето на диагнозата става въз основа на събраната информация от пациента и документацията му и въз основа на вида на кожните и лигавични обриви. Това е едно отспешните и животозастрашаващи заболявания в дерматологията. От голямо значение за оцеляването на пациентите са спешна хоспитализация в интензивно отделение или сектор по изгаряния и осъществяване на интердисциплинарен контрол на състоянието. Лечението е насочено към корекция на електролитните нарушения, овладяване и/или профилактика на инфекциите и усложненията, потискане на имунологичната реакция.

DRESS syndrome (drug reaction with eosinophilia and systemic symptoms)

Това състояние се характеризира с повишена температура, увеличени лимфни възли и тежко увреждане на различни вътрешни органи. Най-често се предизвиква от антиконвулсанти (карбамазепин, фенитоин, фенобарбитал), сулфонамиди и други лекарства. Предполага се, че това състояние е алергична реакция при болни с генетично предразположение. Установява се и съпътстваща инфекция с ННV6. Типичните симптоми са повишена температура, морбилиформен обрив с продължителност повече от 10-15 дни, придружени от увеличени лимфни възли и/или засягане на вътрешни органи (хепатит, пневмонит, миокардит и др.). Смъртността е над 10% и най-често се дължи на тежки чернодробни увреждания. Заболяването може да рецидивира с по-тежка симптоматика при нов прием на провокиращия медикамент.

AGEP (acute generalized exanthematous pustulosis)

AGEP е остро-протичащо кожно заболяване – развива се акнеиформен обрив, съпроводен с повишена телесна температура и увеличаване на белите кръвни телца. Най–често заболяването се развива след приложение на антибиотици.

Кожни прояви при приложение на противотуморна таргетна терапия

През последните години все по-голямо значение придобива познаването на лекарствените обриви, свързани с приложението на биологична противотуморна терапия. Разбирането на биологията на рака и развитието на специфичната имунологична и таргетна терапия са революционни в историята за лечение на рака. Специфично за тези лекарства е честото развитие на нежелани кожни реакции (hand-foot desease, акнеиформени ерупции), а в някои случаи изключително тежки състояния, изискващи намаляване на дозата или спиране на лекарството. Предотвратяването на тези реакции и тяхното лечение изисква тясно сътрудничество между онколог и дерматолог. Появата на подобни кожни реакции се счита за благоприятен прогностичен белег за лечението на рака и общата преживяемост на тези пациенти.

Токсични кожни реакции при приложение на таргетна терапия(9)

  • Акнеиформени обриви
  • Промени в окосмяването
  • Сърбеж
  • Сухота на кожата
  • Формиране на цепки по кожата
  • Засягане на лигавица на устата
  • Възпаление на пръстите около ноктите
  • Кървящи туморчета около ноктите
  • Радиационен дерматит

В заключение можем да кажем, че дерматолозите регистрират най-голям брой нежелани лекарствени реакции, тъй като 1/3 от тях се представят с кожно засягане. Непрекъснатата поява на нови медикаменти налага нуждата от своевременно запознаване с прилаганите терапии в различните медицински сфери. Изключително разнообразната клинична картина, взаимодействието с различни генетични фактори и намесата на имунни механизми определя лекарствените дерматози като мултиорганни, сиситемни заболявания.

Пациентите с хронични заболявания, трябва да са обучени от наблюдаващите ги лекари как да контролират заболяването си и да водят стриктен дневник на приеманите лекарста, в съответни терапевтични дози. Приемът на неподходящо лекарство, с неправилна дозировка или в комбинация с друг неподходящ медикамент може да застраши здравето на Вас и Вашите деца.Също така призоваваме всички хора да не приемат медикаменти при незначителни и леки симптоми и да не приемат безразборно лекарства, хранителни добавки и имуностимулатори. Самолечението може да бъде опасно и да навреди на Вашето здраве.

Бъдете размуни и отговорни! Ние, Вашите лекари, сме насреща , за да Ви лекуваме! А дерматолозите сме отговорни в случай на развитие на заболяване, провокирано от прием на лекарство! Останете здрави!

От екипа на Дерматологична клиника “ Reverse” 

Д-р Деница Желева
Дермато-венеролог

 

При подготовка на материала са използвани медицински източници: 

  1. Naldi L, Crotti S. Epidemiology of cutaneous drug-induced reactions. G Ital Dermatol Venereol. 2014 Apr;149(2):207-18.
  2. Verma R, Vasudevan B, Pragasam V. Severe cutaneous adverse drug reactions. Med J Armed Forces India. 2013 Oct;69(4):375-83.
  3. Lebrun-Vignes B, Valeyrie-Allanore L. [Cutaneous adverse drug reactions]. Rev Med Interne. 2015 Apr;36(4):256-70.
  4. J.C. Roujeau JPK, L. Naldi, B. Rzany, R.S. Stern, T. Anderson, et al. N Engl J Med, 333 (1995), pp.
  5. Harr T, French LE. Toxic epidermal necrolysis and Stevens-Johnson syndrome. Orphanet J Rare Dis. 2010;5:39.
  6. Shiohara T, Inaoka M, Kano Y. Drug-induced hypersensitivity syndrome (DIHS): a reaction induced by a complex interplay among herpesviruses and antiviral and antidrug immune responses. Allergol Int. 2006 Mar;55(1):1-8.
  7. Bigby M. Rates of cutaneous reactions to drugs. Arch Dermatol. 2001 Jun;137(6):765-70.
  8. Lupu I, Voiculescu VM, Bacalbasa N, Prie BE, Cojocaru I, Giurcaneanu C. Cutaneous adverse reactions specific to epidermal growth factor receptor inhibitors. J Med Life. 2015;8 Spec Issue:57-61.
  9. Kazandzhieva J., N. Tsankov, Drug induced acne. In: Acne and rosacea – pathogenesis and treatment, ed.by Ch. Zouboulis , A. Kastambas , A.M. Kligman, Springer, Berlin (2014) Chapter 33, 251-257.

Представените снимки са илюстративни:

Макуло-папулозен разпространен обрив, провокиран от медикамент

Кожна реакция от прием на медикамент

Споделете
Виж всички статии

Работно време на клиника REVERSE

Ние използваме бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги и да запомним вашите предпочитания. Ако продължите да разглеждате сайта или кликнете върху бутона за приемане на този банер, разбираме, че приемате използването на бисквитки на нашия уебсайт. За повече информация посетете нашата Политика за бисквитките.