Казват, че с раждането на бебето се ражда и майката. Светът спира за миг, притаява дъх, след което се завърта с нечовешка сила и скорост. Глобалната промяна в живота на всяка жена започва с един последен напън, с една първа целувка, с първата глътка въздух, с първия контакт „кожа до кожа“, с първите сълзи от щастие… Или поне това е идеалистичната представа на огромна част от жените, които очакват появата на своето бебе. Какво се случва, обаче, когато този щастлив миг бива изместен от бърза, спешна и наложителна оперативна интервенция (цезарово сечение)? Какво се случва, когато в края на вълнуващите 9 месеца се събудите болезнено, травматично и с огромен физически и психологически белег, че не сте успели да родите естествено?
Според последни изследвания на Световната здравна организация (СЗО) от 2021 г. броят на бременностите, завършващи с цезарово сечение, продължава да се увеличава в световен мащаб. Една на всеки пет жени (или около 21%) ражда със секцио, като прогнозите сочат, че до 2030 г. се очаква процентът да се увеличи до 29% и да достигне една трета от ражданията. Статистиката показва, че днес в някои страни (Доминиканска република, Бразилия, Кипър, Египет и Турция), цезаровите сечения вече надвишават броя на вагиналните раждания.
Възможните усложнения – обилно кървене или тежка инфекция, бавно възстановяване, забавяне или дори възпрепятстване на кърменето (заради липсата на първи контакт „кожа до кожа“), са част от физическия регистър, но секциото може да окаже влияние и върху емоционалното и психологическо възприятие, което жените имат за самите себе си. Белезите след оперативната намеса често са обект на личен дискомфорт, неувереност и дори будят чувство на срам и вина в част от майките, които са родили оперативно.
Раждането е възможно най-емоционалният момент от живота на всяка жена, но не всички имат възможност да го изживеят красиво. А всяко дете заслужава да бъде родено красиво!
Ето защо ние от Дерматологична клиника „REVERSE“, в партньорство с фондация „Искам бебе“, реализирахме своята първа съвместната благотворителна кампанията „Родени красиво“, посветена на жените, които са преминали през травмиращо физическо възстановяване на кожата след цезарово сечение. Защото всяка майка заслужава да се роди отново като жена!
Когато грижата срещне любовта
Краят е ново начало – да се научим да живеем белязани да обичаме на първо място себе си, за да можем да дадем любовта си и на околните. Звучи клиширано, но тази проста сентенция е изключително трудна за реализация от една млада майка, която преминава през възстановителния период след раждането и след секциото.
Целта на кампанията ни беше насочена към популяризирането на диагностиката и лечението на настъпващите промени по кожата в резултат на бременност, възможността за възстановяването на кожата след бременност и раждане и в частност за коригиране на белезите по кожата след секцио.
Трогнати от историите, които получихме, споделяме една много малка част от тях, за да се опитаме да кажем на всички жени, които преминават през този период, че не са сами и да вдъхнем увереност на тези, на които им предстои да извървят този път.
Из дневника на една майка
„Възстановяването след секцио беше трудно. Отне ми около месец, за да мога да започна отново да се движа нормално. За влизане във форма – дори не го коментирам. Започнах да спортувам леко на 3-ия месец, а за белега се грижа още след падането на коричките всяка вечер с масажи. Но нещата не се получават така както очаквах. А с 2 малки деца – съвсем. Изобщо, реалността се различава от очакванията. Има дни, в които не знам коя съм. Къде ли отиде това момиче Ц.? Какво ли прави?
Зная, че тези времена ще преминат, децата растат, тръгват на детска градина, училище и т.н. Приоритетите се променят, ежедневието – също. Може би белегът не е най-страшното нещо, със сигурност обаче той не ми говори нищо. Не ми напомня нищо, защото спомените ми ги създавам със семейството. Това са миговете, които искам да запомня и споделеното време и игри с децата ми, така че съм решила да се освободя, доколкото ми е възможно, от следите от бременността и раждането и ако не да си върна старото тяло, то поне да имам ново. Вярвам, че това би допринесло да се почувствам по-добре, по-пълноценна и с по-високо самочувствие.”
Ц.Т, 38 г.
„Красотата на живота е в това, че не се съобразява с твоите очаквания, а те изненадва и провокира. Винаги съм смятала, че когато реша да имам дете, ще забременея бързо, ще родя лесно и ще кърмя безпроблемно. Е, животът определено имаше различни планове от моите.
С приятеля ми дълго се опитвахме да имаме дете. Накрая решихме да пробваме инвитро. Стартирахме процедурата ден преди да обявят първия локдаун на Covid 19 и да забранят инвитро процедурите за няколко месеца. Много притеснения и неясноти дебнеха отвсякъде, но малкият ни герой реши, че това е точното време да се появи в живота ни.
„Не забременях естествено, но пък поне ще родя естествено!“- мислех си през цялата бременност. Да, ама не! В България на доста места се смята, че ако бебето е инвитро се води ценен плод и е задължително да се роди секцио! Започна се едно преговаряне с лекаря, който водеше бременността ми. Тъй като бях доста упорита в желанието си за нормално раждане, накрая ми се заяви, че щом искам да си рискувам бебето, ще изпълни „прищявката“ ми, пък и после щял да се хвали, че е изродил бебе с размери 4,500 кг (още в 8 месец твърдеше, че малчо ще се роди с такива размери. Роди се 3,400 кг). Склоних… Все пак специалистите знаят най-добре.
Дойде денят! Нямах търпение да гушна детето си. Избрах спинална упойка, за да мога да го видя веднага. Но Животът отново ми бе приготвил изненада.
Упойката не ме хвана. Споделих, че чувствам всичко, можех да си движа дори краката, но никой не ми обърна внимание. В един момент вече толкова болеше, че почнах да крещя и тогава са ме приспали. Събудих се на операционната маса. Без корем и без бебе. Изпаднах в паника. Пак ме упоиха. Видях детето си чак след няколко часа. Последва трудно и болезнено възстановяване. Дълго време не можех да вървя нормално, а белегът остана голям, леко крив, подут и червен дори година и половина по-късно.
Дълго време се обвинявах, че не успях да забременея нормално, не успях да родя нормално и не успях да храня бебето си нормално (поради проблем с млечните жлези, прекаран Covid 19 непосредствено след раждането и многото стрес от преживяното не успях да кърмя ексклузивно), но какво нормално би могло да има в едно чудо?”
Е.Д., 32 г.
„Към 5 месец на бременността ми започнаха болки и спазми в корема, по всяко време на деня и без конкретна причина. Изследванията бяха добри, бебчо – също. Пиех магнезий и витамини, но болките не спираха. Не се натоварвах физически, почивах си добре, но въпреки това не спираха. Имаше моменти, в които заглъхваха, но никога не минаваха напълно. В допълнение много често имах главоболие, понякога толкова силно, че се стигаше до гадене и повръщане.
Започнах да ходя на проследяване на тонове и на второто посещение кръвното ми беше високо 155/100. Редовно го мереха на консултация и винаги беше в норма. По лекарско предписание започнах да пия лекарства и си купих апарат, за да следя кръвното всеки ден. За съжаление не се променяше и не се чувствах никак добре. На третия ден, откакто поддържах високо кръвно, вече се чувствах зле – пулсиращо главоболие, лек задух, спазми в корема и цялостно неразположение. В същия ден се налагаше да гледам болното ми първо дете вкъщи сама, защото мъжът ми бе на работа. Само изчаках да се прибере и веднага се свързах с лекаря. По негов съвет стегнах набързо някакъв багаж и потеглихме към „Майчин дом“ спешно.
Приеха ме късно вечерта с кръвно 180/110 директно в родилна зала в 33 г.с. Към полунощ овладяха нещата – свалиха го до 150/100. Назначиха ми лечение и ме оставиха под наблюдение. В рамките на два дни променяха дозите на лекарствата няколко пъти, но все така поддържах високо кръвно и не се чувствах добре. На третата вечер нещата ескалираха, стана ми много зле и екипът бързо се консултира, като взе решение за спешно секцио поради прееклампсия.
Така се роди Т. в 33 г.с. Остана белег, голям и грозен. Гледам се в огледалото и не се харесвам. Напомня ми за болката, за страха, за самата болницата дори и то не с онова чувство на весело вълнение и очакване. Искам да забравя целия ужас от тези дни, който беше заседнал в гърдите ми и ме задушаваше. Искам белегът да изчезне, а с него и лошите спомени…
Сега с Т. сме добре. Той е на 9 месеца и е много сладък. Роди се недоносен и трудностите не свършват, борим се заедно и продължаваме напред. Вярвам, че всичко ще се нареди и той ще порасне весело, игриво и умно дете. Вярвайте и вие – всички останали майки с грозни белези на корема и в сърцето – всичко ще бъде наред! Децата са най-голямото богатство на света и всяка болка си заслужава тяхната усмивка. На всички, преминали през подобни ужаси, пожелавам здраве и много щастливи, споделени моменти с вашите дечица!“
В.П.
Благодарим на всички смели и силни майки и жени, които ни разказаха своите най-лични истории и ни позволиха да ги преживеем заедно с тях.
Повече за победители в кампанията може да научите тук (https://reversesofia.com/campaigns/born-beutiful-final/ )
